КЪСМЕТЪТ Е! В “ДАО НА КЪСМЕТА”

“Късметът е това, което кара нещата да се случват в твоя полза.”

Дао на късмета

Оракул… Сумрак… Стелящ се дим… Аромат от горящи билки и треви… Надежда… Гадаене… Напрегнато очакване… Оракула ще предвещае ли… По-добро бъдеще… Или по-добро настояще… По-добро от миналото… Миналото… Верига от причина и следствия, изкована от безбройни брънки болка… Оракула сякаш е решението за живота ти… Освен ако… Не се окаже, че няма решение… Защото ти липсва най-важният фактор не само за по-доброто, а за изпълненото с по-голяма лекота, безметежност и размах битие…

Оракула казва… Не успех… Не пари… Не признание… са признаците за един по-добър живот…

???

А КЪСМЕТ!

Съдбата не е от значение, ако в нея нямаш късмет.

Или поне не си заслужава да я научаваш, защото няма да се зарадваш особено на това, което ти предстои. А ако не се радваш, на това, което ще е, има ли смисъл да знаеш това от по-рано?! Това само би усилило и без това непрекъснато увеличаващото се налягане на (себе)потиснатост в психическата атмосфера на безрадостно битуване.

Ако в тъканта на съдбата ти отсъства повтаряемият цветен мотив на късмета, тогава това, което ти се случва, ще бъде една несекваща реплика — на всичко, което ти се е случвало до момента. С други думи, животът ти ще бъде един безкраен полигамно-сив низ от етюди, изтъкан от напъни и очаквания; проблеми и опитите за решаването им; драми и надежди за “хепи енд-ове”, които ще си остават недоклатени проекции на блудкави холивудски трагикомедии, отложени някъде в необозримото и никога неидващо бъдеще.

Оракула казва… Бъдещето го има за да поддържа надеждата… А надеждата е морфина да издържиш на битието…

следва

“Ако спреш да го търсиш, има шанс.” Дао на късмета

Очакваш… по-доброто бъдеще… Но то не идва… И започваш да го търсиш… Дали Оракула ще каже къде да го намериш… Или поне къде да търсиш… Или… изобщо дали ще го намериш…

Всъщност кое търсиш? Дали помниш?! Богатството? Признанието? Властта? Изобщо… спомняш ли си защо ги търсиш?!

Всеки си мисли, че има уникален отговор, който си е негов. Но отговорът е универсален и… не е негов. Той е като естествено протрити дънки, сцепени тук-там от преносване. Отговорът го има, откакто свят светува. Да, той е универсален. И богатството, и славата, и властта, човек ги търси за да бъде отгоре — върху “другите”. Отгоре над всички “други” или ако не му се удаде, поне отгоре въхру някой “друг”. А иска да е отгоре, за да бъде животът му някак, разбираш ли, осезаемо по-лекичък. Очевидно, ако има цяла сюрия от “други” върху теб, животът ще ти тежи по най-категорично тежък начин. И колкото са повече (онези “другите” отгоре), толкова повече ще ти тежат те и… ще си правят разни неща на твой г…

“Непоносимата лекота на битието”, би въздъхнал Кундера. Нея дири всеки, за съжаление по строго определени линейни маршрути. Всички до един очертани върху бетонираните магистрали, пресичащи монотонните пейзажи от предвидими клишета. В предвидимостта и в клишето няма отговор — поне не и за лекотата на битието. Има илюзия, лъжовно обещание, че някога ще получиш отговор — в парите, секса, властта. Но случва ли се наистина така, ако ги добиеш? Или се случва, въпреки че не си ги добил?

Ако спреш да търсиш, имаш шанс! Защото ще спреш да се луташ в ерозиралата безплодна земя на социалната препрограмираност — да си готов да съдереш или продадеш гъза си, само за да се добереш до кратък илюзорен шот от лекота в живота. Шот, който се оказва (пореден) шут от съдбата в гъза.

Оракула казва… Суета и глупост. Глупост и суета. Всичко е една лъжа!

следва

“Късметът не те спохожда при свръхстрес, липса на свободно време и интензивно надяване. Чакането нещо да се случи води до случването на един и същи ден.” Дао на Късмета

Свръхстрес, липса на свободно време и интензивно надяване — триадата от преживявания, която върви редом с триадата на търсенето — пари, слава, власт (жените ще ти се дадат по презумция при реализиране на поне един от таргетите от втората триада). Двете триади са успоредните релси (може да си внушаваш, че са успоредни ски), които дефинират коловоза на живота ти.

Свръхстрес — френечност, страх, гняв, похот, крясъци, адреналинови изстъпления и стръмни кортизолови пикове, преждевременни — покосяващи или хронични — заболявания на “цивилизацията”, преждевременно побелели коси, преждевременна психическа износеност…

Липса на свободно време — задъханост, трескавост, бързане, забравяне, връщане, ултрамаратонски спринт (да, словосъчетанието звучи като нонсенс), алкохол, цигари, Red bull, амфети и вредности (всякакви)… оливане… до оливане… педала да е до метала…

Напрегнато очакване — чакане, очакване, чакане, тревожност, чакане, очакване… напрежение… дали нещо ще се случи… свръхтревожност… чакане… очакване… чакане… топка в слънчевия сплит… надежда (от “Надежда”)… чакане… топка в корема….. чакане…. топка в гърлото… очакване… чакане… недочакване…

Двете триади. Искаш да продължиш да лъкатушиш между тях?! И “другите” правят така. А “другите” определят “нормата”. Все пак е добре да знаеш накъде отиваш. Изглежда ти като един обиколен път (бъдеще време неидващо) с обещана дестинация (лекотата). В крайна сметка се оказва порочен околовръстен път — осеян с коли, каруци, тирове и мъртви души, — затварящ се в деформиран неправилен кръг, който се среща със себе си в точката, от която си потеглил — точката, в която ти не срещаш себе си.

Оракула казва… Изненада. Изненада. Не те очаква нищо на финала!

“Късметът носи лекота. Лекотата прави живота лек. Леките неща са хубави неща, изключая луксозните часовници, но те са играчки за сноби.” Дао на късмета

Има и друг начин. Не път, начин. Той не е заобиколен, нито косвен, не е коловоз, нито клише, лъжа или всеобща хипноза, която ти внушава, че си някой или нещо, който или което не си.

Начинът?

По-скоро нещото. Или още по-точно — същността. Тя е гост от друга реалност, името й е Късмет. Късметът не е от този свят и това може да се обоснове съвсем логично (макар и логиката да е неприсъща за Късмета). Късметът носи безцелност, лежерност, неочакване и безпричинна радост — качества, които не могат да бъдат витални сред “атмосферата”, в която се развива земния живот. Където има борба за оцеляване, не може да има безцелност; където има конкуренция, не съществува лежерност; наличието на дефицити, които изискват да бъдат запълвани, не предразполагат към неочакване; а усещането за тревожност и потиснатост от принудителното живеене на чужд (най-често скапан) живот, не е атмосфера, в която би процъфтявала обичащата кислорода на свободата жизнерадостност.

Не. Късметът не е от този свят. Затова и не продуцира драми в живота ти; не участва в сблъсъци, нито взема страна в тях; не изисква нещо от теб и не те кара да плащаш цена, за да те докосне; не дискриминира по признаци — дали си положил усилия за да се добереш до него или не, дали се мислиш за достоен за късмет или се раздираш от дилеми дали го заслужаваш. Късметът е същност, която случва нещата с лекота, неща, които обикновено нямат общо с желанията ти (човек изконно не знае точно какво иска и затова “мечтае” за вменени неща). Късметът е шеговит, лек, радостен, вечно млад и различен, и благодарение на тези си качества, случва живота ти с лекота, като на шега, без усилие, със заряд на млада радост и игрива фриволност. Късметът Е благоприятният фактор, който има отношение към това как се чувстваш от случващото се, а не какво ти се случва от чувстването ти.

Оракула казва… Късметът Е…

Дао-то е Начинът, по който той става неразделна част от теб, появявайки се като основен мотив в съдбата ти.

Оракула казва… Късметът Е … Дао на късмета

“В късмета има много, много чар. Той прави на пух и прах всички правила и закони на познатата ни вселена.” Дао на късмета

Радвай му се!